Когато застанеш пред ширналата се водна паст на „Студен кладенец“, трудно е да си представиш какъв личен и инженерен драматизъм се крие зад този пейзаж. Третият по големина язовир у нас не е просто енергиен гигант – той е място с особена магия, където дивата природа и човешката памет вървят ръка за ръка.
Всичко започва през 1954 г. с проучванията по средното течение на Арда. Самото строителство между 1955 и 1957 г. си е било истинско изпитание за нерви и сили – работниците буквално са воювали с буйната и своенравна река, която непрекъснато е прекъсвала работата им с внезапни прииждания. Въпреки това, на 15 юни 1958 г. съоръжението е пуснато в експлоатация и така се ражда първият завършен хидровъзел от каскадата „Долна Арда“.
Тази мощ обаче има и своята тъмна, но пък дълбоко човешка страна. За да се роди язовирът, под водите му остават завинаги десетина родопски села – имена като Дарец, Соколско, Крояците и Петлите днес живеят само в спомените и архивите.
И до днес около язовира се пази онази сурова автентичност, която трудно се среща другаде. Вземете например Лисиците – селото, до което няма асфалтов път. До него се стига или с лодка, или пеша по 260-метровия въжен мост. Преминаването му си е цяло приключение, особено като се замислиш, че това е най-дългият подобен мост в цяла България. А самото име „Студен кладенец“ идва от старото име на малкото селище Союбунар (в превод от турски – „студен кладенец“), кръстено така заради прохладните извори наоколо.
Днес мащабите респектират: средната дълбочина гони 40 метра, а масивната бетонна стена се издига на близо 68 метра височина. Точно под нея реката е издялала суровия и впечатляващ вулкански каньон Шейтан дере (Дяволския каньон). Заради специфичния сух климат на Източните Родопи, районът често е описван от туристите като „езеро в пустинята“.
Освен че произвежда ток, днес язовирът е истински рай за любителите на девствената природа. На неговите брегове и труднодостъпни острови гнездят изключително редки птици като белоглавия и египетския лешояд, а наоколо свободно бродят стада муфлони и елени. Място, което не просто се разглежда, а се усеща с всички сетива.
